"Портокал с часовников механизъм"-Антъни Бърджис
Всеки уважаващ себе си киноман е запознат с шедьовъра на Кубрик от 1971 г. Филм, който всеки режисьор изучава кадър по-кадър, с протагонист, толкова скандален за времето си, че прави "Мръсният Хари" да изглежда като хлапе с воден пистолет. Това беше и моята първа, смущаваща среща с творението на Антъни Бърджис, който публикува книгата си десет години по-рано-през 1962 г. Представете си, та това е било дори преди хипитата, за бога!
Историята е разказана в първо лице от Алекс-15 годишно леке, което заедно със своите "друзя" кръстосва улиците на английски град в близкото бъдеще (можем да предположим, че авторът е имал предвид 70'-те). Тайфата гледа да не пропусне вечер, в която да се отдаде на малко "ултра-насилие", както го наричат те, точно след като са посетили милкбар "Корова". Дали ще се гаврят с някой възрастен интелектуалец, прибиращ се от библиотеката, неразумно закъснял за вечеря или ще нахълтат в нечий дом, където ще изнасилват съпруги, докато мъжете им гледат с вързани ръце-всичко това е само част от програмата. В крайна сметка обаче, Алекс е задържан и трябва да отговаря за постъпките си, той избира експериментално лечение, което цели да избие насилието с насилие.
Тази книга наистина те удря в стомаха. С привидно лековатия и комичен стил, Бърджис още повече засилва ужасите на бандата. Според мен няма по-ефектен начин за въздействие върху читателя от това да го поставиш в неловката позиция да се смее, докато в следващия момент ужасът нахълта и разклати моралния му компас. Изобщо нямаше да е въздействащо ако книгата беше изписана в сериозен, постоянно усилващ се патетичен глас, който ни води от престъпление в престъпление. Момчетата в историята се забавляват, редно е да се поставим на тяхно място и е редно да се чувстваме ужасно. Някой хора осъждат творбата като неморална и насилието в нея като самоцелно. Не мога да не съм съгласен повече. Напротив! Нищо друго не ми е представяло ужасът от произволното насилие, както това произведение.
Езикът е нещо наистина специално. Бърджис смесва английски и руски, за да създаде един нов диалект на който говорят неговите герой. А какво всъщност е "портокал с часовников механизъм"? Помислете за секунда. Нещо естествено, вкусно и сочно, което ни носи наслада, а вътре има механизъм-неестествено човешко изобретение, което се опитва да поддържа естествената обвивка. Има ли шанс подобна перверзия? Ако вземете един човек и го накарате насила да бъде добър или лош-чрез каквито искате експерименти и способи, няма ли да получите просто един автоматон, отговарящ на вашите желания, но без никакъв живот в себе си?
Мога да говоря още много, защото книгата засяга доста теми, но се старая да бъде кратък и ясен, за да не ви отегчавам. Преводът е прекрасен, наистина малко трудно се чете, но това е абсолютно нормално, имайки предвид оригинала, а предговора е достатъчно обстоен, за да ви предостави информацията, която е добре да знаете, преди да прочетете книгата. Препоръчвам със забележката, че трябва да оставите слабото си сърце в някой строго секретен сейф.
Няма как да минем без поне един цитат:
"Само че, братлета, това, дето седели и си гризели ноктите на краката да рассуждават върху причината за лошотията, ме кара да се превивам от смях. Защо не потърсят причината за добротията, ами се залавят с конкуренцията й? Ако людите са добри, то е бикоз така им се нрави, и аз не бих им развалял кефа, което трябва да важи и за конкуренцията. На мен пък тя ми се нрави. Нещо повече, лошотията е в самия човек, в личността, в теб и мен, в нашето чудачество- което пък е дело на стария Год или Бог и е болшаята му гордост и джой. И които са против чудото на личността, те са и против лошотията, затова Правителството, съдилищата и училищата не ти позволяват да си лош, защото не ти позволяват да си личност."
Оценка: 5/5
Издателство: "Изток-Запад"
Други рецензии:
Книголандия
Книжен Жор
Read with Style
Коментари
Публикуване на коментар